Готварски рецепти

Категории

Индрише

Pelargonium roseum

На английски – stork bill

На немски – Rosengeranium

На френски – pelargonier, pelargonium

На руски – Пеларгония (герань), розовая герань, пеларгоний

Синоними: лезетра, розалин, розена,  стамболски здравец, молоха, сардела, слезен

Разпространение: Индришето се среща като диворастящо растерние само в Капската област на Южна Африка. Понастоящем се култивира за производствени цели в Южно Европа, Северна Африка, Япония, САЩ. Масово се среща като саксийно растение.

Описание: Индришето е многогодишен вечнозелен полухраст, достигащ на височина до 2 м със силно разклонена, вдървеняла, проникваща надълбоко коренова система. То има приповдигащо се или изправено силно разклонено, вдървеняло в долната си част стебло, покрито с жлезисти трихоми. Листата на индришето са яркозелени,ароматни, последователни, с яйцевидна форма, достигащи на дължина 4-5 см и ширина 5-7 см, дълбоко разсечени на 5-7 дяла гъсто покрити с власинки и смолисти жлези, с дълги 3-8 см дръжки. Цветовете му са бледорозови, неправилни, сравнително дребни, събрани в малки щитовидни съцветия с 5-листни венчета и чашелистчета и 10 тичинки. Плодът на индришето се състои от 5 сухи едносеменни орехчета.

Цъфти юни-октомври.

Употреба: Използва се надземната част на индришето – предимно младите листа, които се берат по време на цъфтежа, в топло, слънчево и тихо време, след обяд. Билката се суши веднага в сушилня при температура до 350С. Изсушеното индрише е със зелен цвят, с приятен мирис и леко кисел вкус.За получаване на етерично масло, прибраната свежа зелена маса трябва незабавно да се преработи чрез парна дестилация

• Използват се листата и връхните части със стъбло и цветовете главно на полухрастчето индрише сем.Здравцови. То не се среща диворастящо, защото е хибрид. Култивира се в Русия, Северна Африка, Южна Европа, Южна Америка, както и у нас, но главно в саксии.

• За добиване на етерично масло се употребяват още 2 вида индрише - главесто и миризливо.

• В надземната част на розеното индрише се съдържа до 0,25% етерично масло, полифенолни вещества и др.

• Етеричното масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името "тереше" и представлява бледозеленикава течност. С него се фалшифицира розовото масло.

• При диабет се препоръчва 30 минути преди ядене консумирането на 2-3 пресни листа или изсушени - в тройно количество.

• Обикновено в един буркан компот се поставя 1 листче индрише.

Съдържание на елементи: В индришето се съдържат етерично масло, сесквитерпени, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества, витамин С, провитамин А, и др.

Действие:

- силно понижава нивото на кръвната захар

- понижава кръвното налягане

- запичащо при стомашно-чревни разтройства

- кръвоспиращо

- при болести на нервната система

- при гинекологичтни заболявания

- при артрит и ревматизъм

- при изгаряния и кожни инфекции

- при сърдечна невроза и безсъние

- при липса на апетит и анорексия

- ободряващо

- прогонва насекомите

Странични ефекти:

При предозиране може да доведе до хипогликемична кома.

Да се приема САМО по лекарско предписание и под  лекарски надзор

Приложение:

- отвара 10-15 листа на индрише се заливат в съд с 1 л вряла вода, оставя се да изври наполовина, след изстиване се прецежда и се пие по 1 каф.ч. сутрин на гладно.

- запарка – 2 ч.л. ситно нарязани листа се заливат с чаша вряла вода, оставя се да престоят 1 ч., прецежда се  и се пие по 50 мл преди храна 3 пъти дневно.

- 40 листа на индрише се нарязват на ситно и се смесват с мед и лимонов сок за вкус. Приема се по 1 ч.л. преди храна 3 пъти дневно.

Кулинарни рецепти - www.Receptite.me