Cinnamomum ceylancum

Родината на канелата е остров Шри-Ланка (Цейлон), откъдето и идва името - цейлонска канела. Тайната за добива на канела дълго време била пазена грижливо от търговците. Затова и цената и била твърде висока. При пристигането си в Цейлон през 1505 г. португалците научават как се произвежда ароматното растение. Всеки цейлонец над 12-годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените падали. Първите плантации за производство на канела се появяват през VIII век в тропиците и субтропиците на Азия. Днес се култивират и в Африка, Южна Америка и Австралия.

Канелата е ароматно ухаещата вътрешна кора на тропическо лаврово дърво, по-точно ликото между дървото и кората. Добиването и изисква много време. След периода на дъждовете дървото се обелва и изсушава, при което тънкото лико се огъва и образува малки тръбички. Португалците наричали тези тръбички канеел, откъдето идва и името на подправката. Съществува и друг вид канела, позната под името Касия. Тя произхожда от южните райони на Китай и по качество отстъпва на цейлонската канела. И двата вида могат да се открият на пазара. Двата вида леко се различават в цвета си - цейлонската е червеникавокафява, докато китайската е сиво кафеникава Най-скъпите сортове канела са тънки като хартия. Съдържащите се в канелата ефирни масла й придават приятен аромат и сладникав вкус. Канелата е богата на дъбилни вещества, захари и минерални вещества (особено голямо е съдържанието на калций).

Канелата се комбинира добре с карамфил, индийско орехче, звездовиден и обикновен анасон. С нея се подправят сладкиши, пунш, конфитюри, компоти, сосове и сладки супи, оризови десерти. В малко количество като подправка се прибавя към овнешко печено месо, печена гъска, ябълков и сливов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи, на които придава приятен вкус. Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела.
В народната медицина канелата се използва за подобряване на храносмилането и като общо укрепващо средство Канелата възбужда апетита и има антисклерозиращо и тонизиращо действие. Освен това успокоява коремни болки. От кората се произвежда есенция която се използва за подобряване вкуса на редица лекарства. Прибавя се и в сосове, мляко с ориз, оризови ястия (1 равна чаена лъжичка за 4 порции).

• С канела и други подправки се ароматизира горещо червено вино (пунш).

• Канелата се комбинира добре с карамфил, индийско орехче, звездовиден и обикновен анасон.

• Маслото се употребява във винарската и ликьорената промишленост за ароматизиране на напитки.

• Използват се и прецъфтелите и изсушени цветове главно на китайската канела.

• Една от най-старите подправки е канелената кора. Под името "квай" тя е отбелязана в лекарственика на китайския император Шен-нунг още 2500 г. пр. н. е. Древните египтяни, елините и римляните също са я използвали за подправка и лекарство.

• Известни са до 300 вида от тях. За лечебни цели и като подправка се използва най-много кората на цейлонската канела, която е храст или дърво с височина до 8 м. Среща се в Шри Лаика (о. Цейлон), култивира се в Южна Индия, Бирма и др.

• Изсушената кора представлява извити под формата на полутръбици, лишени от горния слой късове, 1 см в диаметър и дълги до 15 см. Те имат кафяв цвят, нежен мирис и сладникав леко лютив вкус. Съдържат 1-2% етерично масло, слузи, нишесте, манитол, полифеноли и др.

• Етеричното масло се добива от корите чрез дестилация с водна пара. То е с кафявочервеникаво със силен приятен аромат. Състои се от 70-90% канелен алдехид, 5% евгенол и др.

• Друг вид канелена кора е китайската. Тя се добива от високото до 11 м дърво китайска канела. Среща се в спонтанната флора на Югоизточен Китай и Бирма. Култивира се в Китай и Бирма. Изсушените кори представляват късове, дебели 1-5 мм, с различна големина, отгоре сивокафяви, а отдолу кафяви, на които повърхностният слой не е обелен. Съдържат 2-4% етерично масло (с 80-96% канелен алдехид), слузни вещества, полифенолни вещества, захари и др.

• В медицината канелените кори се употребяват главно при стомашни разстройства, като апетитовъзбуждащо (1/2 ч л прах 3 пъти на ден преди хранене), противомикробно и противопаразитно средство.

Ароматът на канелата подобрява храносмилането и усилва метаболизма. Лечебното действие на канелата в храненето е особено полезно при:

- преохлаждане;
- простуди;
- болести на ставите;
- гръбначния стълб;
- подсилва и имунната система;
- помага за преодоляване на умората;
- при депресии;
- слабост;
- има превантивна роля срещу Алцхаймер;
- помага за понижаване на кръвната захар, за което се препоръчва на хора, - страдащи от диабет.
- облекчава хранителни, алкохолни и никотинови отравяния
- възпрепятства образуването на целулит
- Използва се и в състава на масажни масла, като средство против световъртеж, припадък, гадене.
- Неутрализира ухапванията от насекоми.