Laurus nobilis L.

Дафиновото (лаврово) дръвче произхожда от Средиземноморието и Мала Азия. Елините го тачели като свещено и кичели с него победителите. То превръща ястията в същински шампиони на кулинарията. Дафиновите листа "обичат" пикантните блюда.

Дафиновите листа са ароматичните листа на няколко вида от семейство Лаврови (Lauraceae). Дафиновите листа се използват в готварството пресни или сушени.

• Средиземноморски дафинов лист
  Листата на лавъра (Laurus nobilis) са подправка, често използвана за подправяне на супи, яхнии, задушени ястия, пастети и туршии в средиземноморската кухня.
  
• Калифорнийски дафинов лист
  Листът на калифорнийското лаврово дърво (Umbellularia californica), познато още като орегонска мирта, е подобен на средиземноморския, но има по-наситен вкус.
  
• Индийски дафинов лист (наричан също теджпат(а)
  Листът на дървото Cinnamomum tejpata, подобен по миризма и вкус на канела, но по-слаб. Той прилича на другите видове дафинови листа, но се различава по употребата си в готварството, защото миризмата и вкуса му са по-близки до тези на китайската канела (касия). Нарича се дафинов лист некоректно, тъй като е от едно същото семейство с лавъра, но е от друг род.
  
• Индонезийски дафинов лист (даун салам, мантинг)
  Листата на растението Syzygium polyanthum от семейство Миртови (Myrtaceae) не са добре познати на Запад и се използват почти изключително в Индонезия и Малайзия. Използват се сушени или пресни при приготвяне на месо и по-рядко, на зеленчуци. В сравнение с другите видове дафинов лист, имат доста различна миризма и са сравнително слаби. За да освободят миризмата си, трябва да се подложат на термична обработка.

Съдържа голямо количество минерали:манган, калций, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк. Стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове.

Говори се, че дафиновите листа са отровни, но досега това не е доказано. В големи дози може да доведе до повръщане, тъй като стимулира прекалено храносмилателната система.

Дафиновият лист дразни лигавицата на стомаха, затова се избягва при стомашни, бъбречни. жлъчни, чернодробни заболявания

Kомбинират се с лук, чесън, оцет, хвойна. вино, бахар, черен пипер, корени за супа в ястия от дивеч, говеждо и овнешко месо. Подправката е и консервант и се добавя към маринати, сосове, туршии, консерви. Използват се изсушени листа - половин или цял лист на 4 порции. Поставят се в началото на готвенето и се изваждат преди сервиране.